Празнословник

Седя си и си мисля за това, кой би бил най-хубавия начин, по който може да умре човек. И какво точно бих предпочел, ако можех да избирам.

От една страна ми се иска да умра неусетно в съня си, както вероятно всеки нормален човек иска. От друга — по възможно най-болезнен начин, така че всеки, който чуе за мен също да го заболи.

Спокойната и лека смърт на пръв поглед изглежда като най-подобаващия завършек на един обикновен човешки живот. И най-логичния път към заслужената почивка. Винаги когато съм си мислел за това като малко хлапе, съм си представял как умирам на стари години в съня си без да усетя нищо. Да си призная никога не съм обичал да търпя физическа болка, дори когато бях мъничък ми се струваше най-страшното нещо, което може да сполети човек. По тази причина все още ми е мъчно, когато гледам чуждо страдание.

Но въпреки това, все по-често съм почнал да си представям смъртта си изпълнена с много болка, със заплетен сюжет с много черна забава. Предполагам основната причина е това, че закърнялото ми въображение е неспособно да намери друг начин, за да представи нагледно начина, по който се чувствам на моменти. Пък и честно казано, в последно време някак си усещам, че не съм заслужил да се измъкна леко.

Но също така, няма ли нещо изкушаващо в това да успееш да направиш впечатление със смъртта си? Да ти обърнат внимание поне за малко? Поне един път в живота си да накараш някого да изпитва някакво по-силно чувство, било то и негативно? Някой да е с теб в мислите си, пък било то и от състрадание? И да му пука? На цената само на малко болка, която така или иначе няма да продължи дълго… Звучи съблазнително, нали? Съзнавам, че когато се стигне до там, изобщо няма да мисля по този начин и ако имах избор, бих предпочел да се измъкна леко, но в момента съзнанието ми това не го интересува особено.

Друг път съм си представял, че свършвам нелепо и глупаво, достойно за награда Дарвин. Тогава поне ще знам, че ще съм гарантирал усмивките на много хора след себе си. На мен самия не ми се струва, че това е смешно, но, въпрос на вкус — важното е, че на останалите ще им е забавно. А аз много обичам да карам хората да се смеят.

По какъв начин ви се иска да напуснете света, какво искате да оставите след себе си и с какво чувство ви се иска да оставите хората, които са научили за смъртта ви по един или друг начин?