Празнословник

Едно малко китно градче до морето, в което през по-голямата година цари едно райско спокойствие, за което всеки човек бленува. На хората от този град им е спестен шума и тълпите, които замърсяват все повече красиви местенца по земята. Това е едно от малкото места, където ако излезеш отвкъщи рано, преди града още да се е събудил, ще си в компанията единствено на ранобудните нощни птици. Това е и единствения шум, който ще те събуди сутрин. А в парка можеш да намериш най-уединената и спокойна атмосфера, за която може да си мечтае човек. Жителите на Каварна наистина са за завист за спокойствието, на което се радват.

За съжаление всяка година, понякога по няколко пъти, града се напълва с тълпи от дегенерати, които унищожават цялата идилия. Те са грозни, зле облечени, не се къпят и слушат противна шумна музика, която би накарала великите класически музиканти да се въртят така в гробовете си, че да задоволят енергийните нужди на цялата планета. Освен, че се събират за псевдо-концерти, които продънват ушите на целия град, които гражданите му нямат търпение да свършат, те се събират по улиците, пиянстват и вдигат шум до ранни зори. Тези хора, които по неясни причини не са намерили мястото си в някой затвор, сега вилнеят из мирното градче. И вместо някой да ги прибере, където им е мястото, им пуска музика, която им вдъхновява позорните навици. Докато те са там, когато излезеш на улицата виждаш групички от хора, които могат да предизвикат у теб единствено страх и съжаление. Те са пияни, грозни и страшни, и вероятно каварненци треперят, докато града им гъмжи от цялата тази паплач.

Ако някой допусне грешката да погледне нещата от тяхната страна, и да отиде да чуе тяхната музика, ще остане още по-потресен. Когато стъпиш на стадиона в Каварна, където се провеждат тези адски мероприятия, се оказваш в една неприветлива тълпа. Разбира се, тълпата е охранявана от сериозна охрана, която не проявява дори най-малко уважение – което ясно показва, че хората събрали се там са склонни единствено към насилие. Но най-страшното е това, което се случва, след като успееш да преглътнеш страха си, и странните погледи, които получаваш от сбирщината изроди.

Когато започне да свири самата музика, ако изобщо може да се нарече така, усещането е все едно си бил хвърлен в някой от най-неприветливите кръгове на ада. Музиката е толкова силно усилена, че единственото усещане, което може да изпиташ е болка в ушите – самата музика не се чува, и човек не би могъл да забележи, дори да свиреше Бетовен. Ако има щастието да си носи тапи за уши, човек може да си спести оглушаването и да успее да чуе нещо от така наречената музика – това, което прави впечатление е, че останалите хора там не носят такива, заради което не чуват нищо, което ясно показва, че не са се събрали там, за да слушат музика, а с много по-ниски цели, съсредоточени около най-долните форми на забавление известни на човек. Както посетителя направил грешката да посети т.нар. концерт вероятно се е досетил още в самото начало, до втората „песен“ забавлението е приело съвсем друга форма. Вътре в неприветливата тълпа започва бутане, блъскане, и бурна жестокост. В публиката изведнъж се заражда нещо, което може да бъде оприличено единствено на жестоко сбиване. Разбира се, вместо всички да бъдат арестувани на момента, мероприятието продължава и всеки пострадал в него си е сам за себе си.

Най-жалкото е, че дегенератите, които са на сцената, насърчават това поведение, заради което не отнасят никакво наказание. Такива хора би следвало да лежат дълги години в затвора, вместо да трупат милиончена събрани от тълпи, които се смазват пред некординирания шум излизащ от псевдо-музикалните им инструменти. Ако успееш да намериш спокойно място в цялата блъсканица и запушиш уши, за да чуеш нещо от цялата работа на спокойствие, установяваш, че това, което свири не се различава по нищо от примитивната музика, която е била създавана преди десетки хиляди години. В нея не можеш да намериш мелодия, основана е изцяло на повтарящи се ритми, къде приемливи, къде не, съчетани с грозно виене и кряскане от страна на псевдо-певеца. За това, което се „пее“ не искам и да си помислям.

Когато най-сетне решат да донесат малко почивка сред блъсканицата, и да изсвирят някоя по-„спокойна“ песен, таланта им изведнъж блесва – те нито могат да пеят, нито могат да свирят, нито музиката им, без първобитните елементи, става за нещо. Наистина изключително жалка картинка. И на този ад са подложените многобройните жители на градчето, което са се скрили по домовете си, понеже силата на звука е нетърпима. Поне не плащат по 50 лева за трите часа кошмар.

Нека видим, кого ще имат нещастието да слушат те през тази година.

• Таря Турунен – това е грозна недоказала се оперна певица, която поради липсата на гласови данни и талант не е успяла да стигне до операта, и се е наложило да се хване с последователите на тази грозна религия


• „Епика“ - долнопробна група, оглавяване от момиче, за което ако потърсите снимки в Google ще установите, че е курва, която промива мозъците на публиката си и я пълни с поквара


• Кретор и Содом – имената им говорят достатъчно, ама ако те не ви стигат, вижте ги на снимка


• Някаква друга сбирщина от групи, които имат претенции да са унищожители, изтребители и прочее – дори няма да си правя труда да се опитам да науча нещо за тях, понеже то е ясно от далеч

Докога в България ще се толерира това?

Ако нарамиш чифт картечници, отидеш на силно оживено публично място и ги изпразниш в тълпата, оставяйки стотина на земята, шанса сред тях да е имало един добросъвестен човек е незначителен. В оставените от теб умрели или умиращи може да няма нито един, чието съществуване да е правило земята по-хубаво място и чиято загуба да е тъжна. По-голямата част ще са били егоистични задници, чиято единствена цел в живота е сполучат в живота и да се почувстват по-добре, и да удовлетворят всички свои нужди, докато достигнат душевно спокойствие. Биха направили нещо за теб, ако могат да получат нещо замяна, или ако така биха направили добро впечатление на другарчетата си, или ако това това удовлетворява вътрешното им чувство за хармония.

Как ли тези хора биха се държали във въображаема ситуация, в която ползата и впечатлението на добър представител на обществото не са налице? Миналата година на голям екран излязоха два филма, в които изключително добри и много чувствителни извънземни създания биват жертва на безхаберието и жестокостта на хората. Става дума за District 9 и за най-гледания филм в България. Хората го харесват, и излизат от киносалоните доволни и със силно съпричастие към съдбата на сините котета. Защото са милички, сладки и красиви. Трудно е човек да не се привърже към тях. С първия филм това не се случва. Защо? Защото са грозни, страшни, двуметрови членестоноги, приличащи на изправени буболечки с антенки и противни пипала излизащи от устата. Тяхното участ нямаше да трогне никого, ако Викъс не беше ударил джакпота. Сигурен съм, че в сцената, в която малките дечица, на които им предстоеше да се излюпят, изпукаха като пуканки, по-голямата част от зрителите са тръпнели да не дойде таткото, вместо да изпитат някакво подобие на състрадание.

С две три думи, хората са измет. Аз намирам все по-малко причини да не се отнасям с тях като с такава. Това важи с още по-голяма сила за жените, те са напълно безсърдечни, самовлюбени създания, които винаги гледат единствено своето блаженство и доволство. Може да видиш жена загрижена за нещо друго, само ако то може да бъде съпоставено със сладичко тюленче — ако видиш жена загрижена за прасетата или кравите, явно си имаш работа с жена с лош вкус. Да не говорим, че за да забравят да се опитват да правят „добро“ впечатление е достатъчно да са заети с нещо, или им тежи нещо на главата (например, силно разтревожени са, че не изглеждат достатъчно добре). В крайна сметка, като имаш путка, защо ти е нещо друго, с което да правиш впечатление? Другите качества са напълно излишни...

Това може да се забележи и в статистиката за двата филма от горе. Жените остават по-невпечатлени от District 9, а разликата се разширява значително като вдигнем възрастта — то на стари години кой ли се кефи на някакви гнусни скариди? Аз лично съм изненадан, че е толкова малка при младите момичета, но няма да се изненадам, ако доста са „харесали“ филма само, за да се направят на готини пред приятелите си и преди трите си гаджета. А пък това, че мъжете водят жените по харесване и на Avatar, сигурно се дължи единствено на факта, че някой мъже са „харесали“ филма, за да може жените им да спрат да циврят, как може половинката им да не е харесала сладките котета.

На второ място идват бедните, които са толкова обсебени от собствената бедност, че изобщо не се притесняват да се изходят върху всички около тях по всички възможни начини, които намерят, понеже са се самозабравили напълно. Бих се радвал, ако всички, които са под определен праг на бедността просто биват екзекутирани. Така или иначе не допринасят с нищо за никого, света би бил толкова по-хубав без те да пречат. Да го духат.

Нека видим няколко примерни заглавия „Над сто хиляди жертви взе земетресението в Хаити“, „Автобус с деца се преобърна, половината загинаха", „Над двеста хиляди са жертвите от атомните бомби пуснати на Хирошима и Нагазаки“. ОК. Преместих си го от единия крачол в другия. От доста време насам, често ми се случва да чета подобни заглавия ей така: „Шепа свестни хора, заедно с много измет, загинаха при земетресението в Хаити“, „Малко бъдеща измет загина при преобръщането на автобус“... Леле, направо да те заболи кура. А дали на някой от останалите живи му хрумна да направи на някой друг от останалите живи по-хубав живота??!?!? Ми не. Такива незначителни проблеми никого не го бъркат. Няма да си мръднем и малкото пръстче, за да накараме някого да се усмихне, ама може да поплачем по загиналите, за да се харесаме повече на другарчетата, нали тъй? Това показва, че сме изключително добри хора. Има трагедия, плачем. Нема начин да не сме добри, щом сме съпричастни, нали? Ама като се наревем, може вече да забравим, че трябва да сме добри, така ще се отървем от нуждата да правим нещо в който и да било момент. Абе гъз, съвестта не са ти я сложили за украшение да се перчиш с нея и да изглеждаш добричък, имам тайна за теб — може да я използваш и когато никой не гледа, ма!

Идва някой при нас, и ни моли да му помогнем с нещо. Какво правим в този момент? Аз лично не знам отговора на този въпрос, но аз не бих направил нищо, по простата причина, че ми се повръща като се замисля, че независимо, какво съм правил, никой никога не е направил нищо за мен. По-вероятно е да му вкарам един ритник право в мутрата, за да си взема обратно малко от това, което съм направил ужасната грешка да дам на някого. Но при всяко положение, каквото и да направиш в този момент, все е грешно. Ако не направиш нищо, рискуваш пред теб да е едно от малките изключения, колкото и да са редки, а дори и да не е, си част от изметат. Ако направиш, ще си останеш само с гадното чувство, че си направил нещо за някакъв гъз, който после се е покрил и дори за секунда не се е замислил да направи и той нещо. Аз разбирам, че между това да си измет и това да ти си преебан, първото изглежда някак по-приветливо, ма не ти ли хрумна, че може поне пред тези, които явно демонстрират, че няма да те преебат, да не се държиш като задник?

За капак, тези, които правят грешката да опитат да играят ролята на добрите, в крайна сметка са най-прецакани. Никой не ги харесва, понеже са наивници, а наивници никой не обича, никой не прави нищо за тях, понеже може да ги използва и излъже, и знае, че те няма да му потърсят нищо в замяна. А пък ако някой наивник вземе, че се усети от к'ва пасмина е обграден, остава напълно безсилен, защото какъвто и да било опит за промяна би го оставил напълно сам — не, че преди това е имал някого... Приятел в нужда се познава — нямам нужда, не съм ти приятел, няма помощ, не съм ти приятел! Смятам да опитам да изпълнявам поне втората част от написаното...

И да, ти, който сега четеш тази статия, има 90% шанс да искам да ти кажа, че си тъпа отрепка, достигнала до този свят единствено благодарение на третия любовник (който всъщност е баща ти) на майка ти (която е курва), и си мизерен плужек, който става единствено, за да му се изсера отгоре. И вероятно би ми доставило огромно удоволствие да ти разбия грозната мутра, и да ударя една докато гледам как кръвта ти се стича по земята. Единствената причина да не съм направил всичко възможно, за да те смажа и унищожа, е че след теб биха останали още 8 милиарда изчадия. Но искрено се надявам един ден и ти да гориш в ада, където ти е мястото. Аз също те мразя.