Едно малко китно градче до морето, в което през по-голямата година цари едно райско спокойствие, за което всеки човек бленува. На хората от този град им е спестен шума и тълпите, които замърсяват все повече красиви местенца по земята. Това е едно от малкото места, където ако излезеш отвкъщи рано, преди града още да се е събудил, ще си в компанията единствено на ранобудните нощни птици. Това е и единствения шум, който ще те събуди сутрин. А в парка можеш да намериш най-уединената и спокойна атмосфера, за която може да си мечтае човек. Жителите на Каварна наистина са за завист за спокойствието, на което се радват.
За съжаление всяка година, понякога по няколко пъти, града се напълва с тълпи от дегенерати, които унищожават цялата идилия. Те са грозни, зле облечени, не се къпят и слушат противна шумна музика, която би накарала великите класически музиканти да се въртят така в гробовете си, че да задоволят енергийните нужди на цялата планета. Освен, че се събират за псевдо-концерти, които продънват ушите на целия град, които гражданите му нямат търпение да свършат, те се събират по улиците, пиянстват и вдигат шум до ранни зори. Тези хора, които по неясни причини не са намерили мястото си в някой затвор, сега вилнеят из мирното градче. И вместо някой да ги прибере, където им е мястото, им пуска музика, която им вдъхновява позорните навици. Докато те са там, когато излезеш на улицата виждаш групички от хора, които могат да предизвикат у теб единствено страх и съжаление. Те са пияни, грозни и страшни, и вероятно каварненци треперят, докато града им гъмжи от цялата тази паплач.
Ако някой допусне грешката да погледне нещата от тяхната страна, и да отиде да чуе тяхната музика, ще остане още по-потресен. Когато стъпиш на стадиона в Каварна, където се провеждат тези адски мероприятия, се оказваш в една неприветлива тълпа. Разбира се, тълпата е охранявана от сериозна охрана, която не проявява дори най-малко уважение – което ясно показва, че хората събрали се там са склонни единствено към насилие. Но най-страшното е това, което се случва, след като успееш да преглътнеш страха си, и странните погледи, които получаваш от сбирщината изроди.
Когато започне да свири самата музика, ако изобщо може да се нарече така, усещането е все едно си бил хвърлен в някой от най-неприветливите кръгове на ада. Музиката е толкова силно усилена, че единственото усещане, което може да изпиташ е болка в ушите – самата музика не се чува, и човек не би могъл да забележи, дори да свиреше Бетовен. Ако има щастието да си носи тапи за уши, човек може да си спести оглушаването и да успее да чуе нещо от така наречената музика – това, което прави впечатление е, че останалите хора там не носят такива, заради което не чуват нищо, което ясно показва, че не са се събрали там, за да слушат музика, а с много по-ниски цели, съсредоточени около най-долните форми на забавление известни на човек. Както посетителя направил грешката да посети т.нар. концерт вероятно се е досетил още в самото начало, до втората „песен“ забавлението е приело съвсем друга форма. Вътре в неприветливата тълпа започва бутане, блъскане, и бурна жестокост. В публиката изведнъж се заражда нещо, което може да бъде оприличено единствено на жестоко сбиване. Разбира се, вместо всички да бъдат арестувани на момента, мероприятието продължава и всеки пострадал в него си е сам за себе си.
Най-жалкото е, че дегенератите, които са на сцената, насърчават това поведение, заради което не отнасят никакво наказание. Такива хора би следвало да лежат дълги години в затвора, вместо да трупат милиончена събрани от тълпи, които се смазват пред некординирания шум излизащ от псевдо-музикалните им инструменти. Ако успееш да намериш спокойно място в цялата блъсканица и запушиш уши, за да чуеш нещо от цялата работа на спокойствие, установяваш, че това, което свири не се различава по нищо от примитивната музика, която е била създавана преди десетки хиляди години. В нея не можеш да намериш мелодия, основана е изцяло на повтарящи се ритми, къде приемливи, къде не, съчетани с грозно виене и кряскане от страна на псевдо-певеца. За това, което се „пее“ не искам и да си помислям.
Когато най-сетне решат да донесат малко почивка сред блъсканицата, и да изсвирят някоя по-„спокойна“ песен, таланта им изведнъж блесва – те нито могат да пеят, нито могат да свирят, нито музиката им, без първобитните елементи, става за нещо. Наистина изключително жалка картинка. И на този ад са подложените многобройните жители на градчето, което са се скрили по домовете си, понеже силата на звука е нетърпима. Поне не плащат по 50 лева за трите часа кошмар.
Нека видим, кого ще имат нещастието да слушат те през тази година.
- Таря Турунен – това е грозна недоказала се оперна певица, която поради липсата на гласови данни и талант не е успяла да стигне до операта, и се е наложило да се хване с последователите на тази грозна религия
- „Епика“ - долнопробна група, оглавяване от момиче, за което ако потърсите снимки в Google ще установите, че е курва, която промива мозъците на публиката си и я пълни с поквара
- Кретор и Содом – имената им говорят достатъчно, ама ако те не ви стигат, вижте ги на снимка
- Някаква друга сбирщина от групи, които имат претенции да са унищожители, изтребители и прочее – дори няма да си правя труда да се опитам да науча нещо за тях, понеже то е ясно от далеч
Докога в България ще се толерира това?
