Вторник, 22 януари 2008
KDE 4
На 11-ти януари излезе финалната версия на KDE 4. Това е работна среда за вашия компютър, използваща новата версия на бижуто за създаване на приложения — Qt.
Qt е едно от едно от чудесата, изнасяни от Норвегия, наред с блек метъла, браузъра Опера и студените въздушни маси. Доста популярен в света на свободния софтуер, наред със своя съперник GTK+, Qt успява да бъде едновременно по-богат, много по-бърз, по-лесен за употреба и по-изпипан. И като казвам по-бърз, не преувеличавам ни най-малко. GTK+ може да докара някого до желание за самоубийство всеки ползващ малко по-стар компютър, а дори на най-новите, може да се почувства флегматичността и липсата на плавност и лекота.
Явно след изблик на безумие, едни момчета се опитват да правят операционна система за телефон използваща GTK+. Ако човек е имал нещастието да си поиграе малко с нея и да види, как натискането на всеки бутон е съпътствано с изчакване, как всичко е мудно, а прелистването на списък става с години, ще разбере, какво имам предвид. А ако пък реши да опита решението на другия лагер — Qtopia — на същия телефон, ще остане с усещането, че работи със съвършено произведение на изкуството.
А четвъртата версия на Qt е още по-бърза, още по-изпипана, и с нови възможности за създаване на чудеса. Затова и KDE 4 го чакахме с нетърпение. След като беше бавено многократно, някои дори почнахме да губим търпение. По план беше невероятно обещаващо, чакахме нещо по-пъргаво, по-уютно и по-красиво. С множество нови идеи за подобряване на усещането на този, който ползва компютъра, с изпипани детайли, с ненатрапчиви, но създаващи усещане за живот звънчета и камбанки.
Qt е едно от едно от чудесата, изнасяни от Норвегия, наред с блек метъла, браузъра Опера и студените въздушни маси. Доста популярен в света на свободния софтуер, наред със своя съперник GTK+, Qt успява да бъде едновременно по-богат, много по-бърз, по-лесен за употреба и по-изпипан. И като казвам по-бърз, не преувеличавам ни най-малко. GTK+ може да докара някого до желание за самоубийство всеки ползващ малко по-стар компютър, а дори на най-новите, може да се почувства флегматичността и липсата на плавност и лекота.
Явно след изблик на безумие, едни момчета се опитват да правят операционна система за телефон използваща GTK+. Ако човек е имал нещастието да си поиграе малко с нея и да види, как натискането на всеки бутон е съпътствано с изчакване, как всичко е мудно, а прелистването на списък става с години, ще разбере, какво имам предвид. А ако пък реши да опита решението на другия лагер — Qtopia — на същия телефон, ще остане с усещането, че работи със съвършено произведение на изкуството.
А четвъртата версия на Qt е още по-бърза, още по-изпипана, и с нови възможности за създаване на чудеса. Затова и KDE 4 го чакахме с нетърпение. След като беше бавено многократно, някои дори почнахме да губим търпение. По план беше невероятно обещаващо, чакахме нещо по-пъргаво, по-уютно и по-красиво. С множество нови идеи за подобряване на усещането на този, който ползва компютъра, с изпипани детайли, с ненатрапчиви, но създаващи усещане за живот звънчета и камбанки.
След многото чакане, реших да се направя на опитно зайче и да опитам финалната му версия. Днес в крайна сметка успях да си го пусна. Поиграх си малко с външния вид, докато стане по мой вкус и… Красота. Невероятно. Почнах да си работя и не мина дълго време, докато някак неочаквано, а може би неосъзнато в главата ми се роди един въпрос: ТЕЗИ ИДИОТИ, КОИТО СА РЕШИЛИ, ЧЕ ТОВА НЕДОРАЗУМЕНИЕ ВЕЧЕ Е ГОТОВО ЗА ПУСКАНЕ, НЯКОГА ПРОБВАЛИ ЛИ СА, КАКВО ИЗОБЩО ПУСКАТ?
Разказа няма да е много дълъг, понеже търкалянето по склона не трая особено дълго. Както бях тръгнал да сменям външния вид, реших да сменя и шрифтовете, понеже беше избрало да ползва адското творение на Microsoft, Arial. Пуснах аз новия красив контролен панел, сложих си аз любимия DejaVu Sans и останах приятно изненадан, как всички програми послушно придобиха вид, само тези на KDE 4 не помръднаха и продължиха да си харесват Arial. Помъчих се аз още малко, но тъй като бяха прекалено упорити, реших да оставя това за по-късно.
Веднага след това направих откритието, че бутоните на лентата с работещите приложения може да са само на един ред. Много удобно за човек като мен, който обича да пуска повечко програмки едновременно. Но сигурно не съм бил послушен и не заслужавам своите два реда тази година. Това изобщо нямаше да е чак толкова страшно, ако в същото време не беше взето и далновидното решение, реда с бутоните да е дебел, колкото за три реда, и да не може да се смали. Чудно. Изобщо не мисля и да ви споменавам за това, че се бяха постарали да ги направят и достатъчно по-широки, че като пуснеш 5-6 програмки вече да няма място за повече… В крайна сметка щях да преживея съвсем спокойно всичко това, без много-много да се оплаквам, какво толкова, поне изглеждаше красиво.
Продължих аз да се опитвам да си оправя някакви дреболии, докато си водех разговори с няколко приятели, и си слушах музика. Всичко изглеждаше много добре и все още бях доволен. Редях си аз иконките и се радвах на това, как става. Беше много сладко. Както си играех аз, не знам, как точно успях, но преместих десктопа си извън екрана, барабар с тапета и иконите. Останах си само с едно ръбче от него. Правих отчаяни опити да го върна, които единствено доведоха до това, че успях да преместя и останалата част от него навън, и останах с бял екран, на който имаше една икона, която аз предвидливо бях успял да преместя извън екрана. Аз, разбира се, не се отчайвам лесно, какво толкова, че съм останал без десктоп… И какво толкова, че предния ден си имах такъв, с красива горичка на него — аз и без това рядко го виждах под пуснатите програми.
Както виждате, всичко дотук вървеше повече от прекрасно. Реших аз да си споделя аз отличните впечатленията с един приятел и да се каня да излизам. Компютъра ми все пак още работеше, и аз можех да си правя всичко, нали така? Още…
Докато си водех разговора, изведнъж всичко стана някак бавно. След кратко чудене защо, установих, че графичната среда изведнъж е натоварила процесора докрай, неизвестно с какво. Реших да изчакам мъничко. Нищо. Затворих всички програми — не беше особено лесно, тъй като ставаше бавничко, но нямаше резултат. Вече почнах сериозно да си задавам въпроса от по-горе, тъй като определено не трябваше да прави така. Реших да си споделя аз това с Боно, но съобщението, което той получи в крайна сметка гласеше: „Ттеезии хоорара ппрбоввалли и сса гго тоан нещо пдд а у?“. Предполагам все пак е успял да ме разбере недвусмислено.
В крайна сметка, след още малко прозорците съвсем спряха да се движат и останаха там като статуи, което сложи и краят на мъките ми. Последва бърза деинсталация и връщане към доброто старо KDE 3. Не мога да разбера, кой имащ глава на раменете си може да сметне за готово нещо, което работи по-зле от beta 1 на Windows 98, при положение, че сме 2008-ма?
Разказа няма да е много дълъг, понеже търкалянето по склона не трая особено дълго. Както бях тръгнал да сменям външния вид, реших да сменя и шрифтовете, понеже беше избрало да ползва адското творение на Microsoft, Arial. Пуснах аз новия красив контролен панел, сложих си аз любимия DejaVu Sans и останах приятно изненадан, как всички програми послушно придобиха вид, само тези на KDE 4 не помръднаха и продължиха да си харесват Arial. Помъчих се аз още малко, но тъй като бяха прекалено упорити, реших да оставя това за по-късно.
Веднага след това направих откритието, че бутоните на лентата с работещите приложения може да са само на един ред. Много удобно за човек като мен, който обича да пуска повечко програмки едновременно. Но сигурно не съм бил послушен и не заслужавам своите два реда тази година. Това изобщо нямаше да е чак толкова страшно, ако в същото време не беше взето и далновидното решение, реда с бутоните да е дебел, колкото за три реда, и да не може да се смали. Чудно. Изобщо не мисля и да ви споменавам за това, че се бяха постарали да ги направят и достатъчно по-широки, че като пуснеш 5-6 програмки вече да няма място за повече… В крайна сметка щях да преживея съвсем спокойно всичко това, без много-много да се оплаквам, какво толкова, поне изглеждаше красиво.
Продължих аз да се опитвам да си оправя някакви дреболии, докато си водех разговори с няколко приятели, и си слушах музика. Всичко изглеждаше много добре и все още бях доволен. Редях си аз иконките и се радвах на това, как става. Беше много сладко. Както си играех аз, не знам, как точно успях, но преместих десктопа си извън екрана, барабар с тапета и иконите. Останах си само с едно ръбче от него. Правих отчаяни опити да го върна, които единствено доведоха до това, че успях да преместя и останалата част от него навън, и останах с бял екран, на който имаше една икона, която аз предвидливо бях успял да преместя извън екрана. Аз, разбира се, не се отчайвам лесно, какво толкова, че съм останал без десктоп… И какво толкова, че предния ден си имах такъв, с красива горичка на него — аз и без това рядко го виждах под пуснатите програми.
Както виждате, всичко дотук вървеше повече от прекрасно. Реших аз да си споделя аз отличните впечатленията с един приятел и да се каня да излизам. Компютъра ми все пак още работеше, и аз можех да си правя всичко, нали така? Още…
Докато си водех разговора, изведнъж всичко стана някак бавно. След кратко чудене защо, установих, че графичната среда изведнъж е натоварила процесора докрай, неизвестно с какво. Реших да изчакам мъничко. Нищо. Затворих всички програми — не беше особено лесно, тъй като ставаше бавничко, но нямаше резултат. Вече почнах сериозно да си задавам въпроса от по-горе, тъй като определено не трябваше да прави така. Реших да си споделя аз това с Боно, но съобщението, което той получи в крайна сметка гласеше: „Ттеезии хоорара ппрбоввалли и сса гго тоан нещо пдд а у?“. Предполагам все пак е успял да ме разбере недвусмислено.
В крайна сметка, след още малко прозорците съвсем спряха да се движат и останаха там като статуи, което сложи и краят на мъките ми. Последва бърза деинсталация и връщане към доброто старо KDE 3. Не мога да разбера, кой имащ глава на раменете си може да сметне за готово нещо, което работи по-зле от beta 1 на Windows 98, при положение, че сме 2008-ма?
Проследявания
URI за проследяване на тази статия
Няма проследявания
Коментари
Показване на коментарите:
(Последователно | Нишковидно)
Да си оставам все още на Gnome в този случай? И аз чувствам KDE накак си по-близо, но по 2-3 freeze-а на ден не ми понасяще... С Gnome имам средно по 1 на седмица... И то заради някои бъгове на FF или на KDE приложения.
А иначе - ту казваш, че не си авантюристично настроен, ту правиш авантюристични неща =)
А иначе - ту казваш, че не си авантюристично настроен, ту правиш авантюристични неща =)
Ами на мен KDE 3.5 досега нито един път не ми е заспивало. Някои негови приложения, да, но самото то — не. Вярно, в някои по-стари версии се случваше да заспи мениджъра на прозорци, и ако не знаеш, какво да правиш, ставаше весело… Ама това от доста време не ми се е случвало, а и май са го направили сам да се пуска наново като се издъни. 
Вярно, имат проблем в това отношение, имам чувство, че програмистите, които работят по него и по приложенията за него претупват нещата, и затова програмите забиват, дънят се, или се случват прибързани издания като това на KDE 4, за което ми беше поста. Но въпреки прибързаността и претупването, мисля, че вървят по-бързо към това, което аз бих искал да видя, и по тази причина, просто ще почакам да пооправят новата версия.
При Gnome всичко ми изглежда изпипано, не съм виждал Gnome или GTK+ приложение от по-популярните да увисне, но са много тромави… Трагедия. Вече няколко месеца се мъча да програмирам с GTK+ и се хващам за главата, ту от това, колко бавен е резултата, ту от начина, по който е реализирано нещо в GTK+. Симпатично е, но има нужда от отчайващо много подобрения, а Qt-то просто го отнася…
KDE 4 ще го оправят, и след още няколко месеца предполагам ще минавам на него, ама дотогава, ще си кретам с 3.
А за авантюристичността, не можеш да си представиш, колко безпроблемно се слага и маха KDE 4 на Gentoo без изобщо да ти навреди да нищо. Предполагам и не само на Gentoo, но аз изобщо не усещам, че някога съм го инсталирал. Само го бях оставил да се компилира седмица, после го пуснах, 15 минути след което го нямаше. 
Вярно, имат проблем в това отношение, имам чувство, че програмистите, които работят по него и по приложенията за него претупват нещата, и затова програмите забиват, дънят се, или се случват прибързани издания като това на KDE 4, за което ми беше поста. Но въпреки прибързаността и претупването, мисля, че вървят по-бързо към това, което аз бих искал да видя, и по тази причина, просто ще почакам да пооправят новата версия.
При Gnome всичко ми изглежда изпипано, не съм виждал Gnome или GTK+ приложение от по-популярните да увисне, но са много тромави… Трагедия. Вече няколко месеца се мъча да програмирам с GTK+ и се хващам за главата, ту от това, колко бавен е резултата, ту от начина, по който е реализирано нещо в GTK+. Симпатично е, но има нужда от отчайващо много подобрения, а Qt-то просто го отнася…
KDE 4 ще го оправят, и след още няколко месеца предполагам ще минавам на него, ама дотогава, ще си кретам с 3.
А за авантюристичността, не можеш да си представиш, колко безпроблемно се слага и маха KDE 4 на Gentoo без изобщо да ти навреди да нищо. Предполагам и не само на Gentoo, но аз изобщо не усещам, че някога съм го инсталирал.
Само го бях оставил да се компилира седмица, после го пуснах, 15 минути след което го нямаше.
Nokia купуват Trolltech.
http://trolltech.com/28012008/28012008
Е сега не знам, какво ще става. Добрата новина е, че каквото и да решат да направят Nokia, Trolltech имат споразумение с KDE, че целия код на Qt става под BSD лиценз, ако по някаква причина престане да се разработва като свободен софтуер.
Все пак, Nokia възнамеряват да продължат да разработват Qt и Qtopia, както досега. Да видим. Дали има шанс Nokia да пуснат телефони с Qtopia?
http://trolltech.com/28012008/28012008
Е сега не знам, какво ще става. Добрата новина е, че каквото и да решат да направят Nokia, Trolltech имат споразумение с KDE, че целия код на Qt става под BSD лиценз, ако по някаква причина престане да се разработва като свободен софтуер.
Все пак, Nokia възнамеряват да продължат да разработват Qt и Qtopia, както досега. Да видим.
Дали има шанс Nokia да пуснат телефони с Qtopia?
Календар
|
Юли '10 | |||||
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
| 1 | 2 | 3 | 4 | |||
| 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 |
| 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 |
| 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 |
| 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бързо търсене
Категории
Песнички
- Opeth - Beneath the Mire
- Opeth - Master's Apprentices
- Opeth - Harvest
- Opeth - The Drapery Falls
- Opeth - To Rid the Disease
Късметче
"I quite agree with you," said the Duchess; "and the moral of
that is -- `Be what you would seem to be' -- or, if you'd like it put
more simply -- `Never imagine yourself not to be otherwise than what it
might appear to others that what you were or might have been was not
otherwise than what you had been would have appeared to them to be
otherwise.'"
-- Lewis Carrol, "Alice in Wonderland"
that is -- `Be what you would seem to be' -- or, if you'd like it put
more simply -- `Never imagine yourself not to be otherwise than what it
might appear to others that what you were or might have been was not
otherwise than what you had been would have appeared to them to be
otherwise.'"
-- Lewis Carrol, "Alice in Wonderland"
Обръни внимание
Емисия новини от този блог
Администриране на блога
Лиценз
Текстовете публикувани в този блог могат да се използват свободно при условията на Криейтив Комънс Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България