Phoenix кацна

Phoenix е една малка научна лаборатория, снабдена с всевъзможни научни инструменти, които могат съвсем самички да провеждат множество изследвания, под зоркото ръководство на нетърпеливите да се гмурнат в непознатото учени. Тя е създадена с цел да търси следи от едно от най-големите и най-непонятно за нас чудеса, което ни е познато — живота. Благодарение на изключителната работа на екипа, тя сега стои величествено далеч, далеч от тук — толкова далеч, че когато тръгнеш да си го представяш, започват да те побиват тръпки. Застанала гордо в най-северните части на Марс, Phoenix ще се опита да ни отговори, доколко по суровите и негостоприемни хълмове на червената ни съседка, може да виреят цветчетата на живота, и да проучат възможността там да са пъплили някакви живи създания преди, както и възможността да пъплят в момента.

Phoenix не е сам. Невероятно е, но в момента на място, което дори ни е трудно да си представим, на една от блещукащите червени точки, разхождащи сред звездите нощем, се разхождат няколко малки творения на човешката ръка. Погледни вечер към звездите и се опитай да откриеш Марс. Докато за теб той може да е просто една малка мъждукаща червеникава точица, за едни хора това е мястото, където сега тяхната малка играчка се труди, подава плахо ръчичка, загребва с нея от реголита, и почва да търси вътре за малки, незабележими тайни, които те тръпнат да научат.

Виж усмивките на лицата им, когато десетина минути след кацането, те научават, че то е минало успешно и Phoenix е готов за подвизи.



Всъщност, мисията вече донесе първата си малка изненада. Ще ви покажа една може би съвсем невзрачна снимка, която на пръв поглед не блести с нищо. Както споменах, съвсем Phoenix не е сам там. Кацането му е бе наблюдавано зорко от тримата обикалящи планетата негови приятели. И един от тях ни изпрати това…



Може на пръв поглед стойността на тази снимка да ти се стори незначителна, но това е първата снимка на това, как нещо създадено от човек се устремява да кацне на чужда, далечна планета, някъде там далеч в космоса. Това е първата снимка, на която човек може с очите си да се убеди, че неговото творение наистина се е устремило към поставената му цел.

Снимката определено не би могла да се мери със сантименталното значението, което носят „Синьото топче“ или „Бледата синя точица“, но ни показва за пореден път размаха на нашите успехи, и силата ни да гоним мечтите си.

Аз, макар и далеч от хората, виновни това да се случи, се чувствам частичка от него, благодарение на това, че тези, които го направиха възможно, дадоха възможност на тези от нас, които искахме да участваме по някакъв начин, да „летим“ заедно с Phoenix и така наречената „първа библиотека на Марс“, за което днес получих и това писмо.



Затова ви приканвам да участвате и вие следващия път, и да посетите „Посление от Земята“.