Като видя човек ми иде да повърна

Ако нарамиш чифт картечници, отидеш на силно оживено публично място и ги изпразниш в тълпата, оставяйки стотина на земята, шанса сред тях да е имало един добросъвестен човек е незначителен. В оставените от теб умрели или умиращи може да няма нито един, чието съществуване да е правило земята по-хубаво място и чиято загуба да е тъжна. По-голямата част ще са били егоистични задници, чиято единствена цел в живота е сполучат в живота и да се почувстват по-добре, и да удовлетворят всички свои нужди, докато достигнат душевно спокойствие. Биха направили нещо за теб, ако могат да получат нещо замяна, или ако така биха направили добро впечатление на другарчетата си, или ако това това удовлетворява вътрешното им чувство за хармония.

Как ли тези хора биха се държали във въображаема ситуация, в която ползата и впечатлението на добър представител на обществото не са налице? Миналата година на голям екран излязоха два филма, в които изключително добри и много чувствителни извънземни създания биват жертва на безхаберието и жестокостта на хората. Става дума за District 9 и за най-гледания филм в България. Хората го харесват, и излизат от киносалоните доволни и със силно съпричастие към съдбата на сините котета. Защото са милички, сладки и красиви. Трудно е човек да не се привърже към тях. С първия филм това не се случва. Защо? Защото са грозни, страшни, двуметрови членестоноги, приличащи на изправени буболечки с антенки и противни пипала излизащи от устата. Тяхното участ нямаше да трогне никого, ако Викъс не беше ударил джакпота. Сигурен съм, че в сцената, в която малките дечица, на които им предстоеше да се излюпят, изпукаха като пуканки, по-голямата част от зрителите са тръпнели да не дойде таткото, вместо да изпитат някакво подобие на състрадание.

С две три думи, хората са измет. Аз намирам все по-малко причини да не се отнасям с тях като с такава. Това важи с още по-голяма сила за жените, те са напълно безсърдечни, самовлюбени създания, които винаги гледат единствено своето блаженство и доволство. Може да видиш жена загрижена за нещо друго, само ако то може да бъде съпоставено със сладичко тюленче — ако видиш жена загрижена за прасетата или кравите, явно си имаш работа с жена с лош вкус. Да не говорим, че за да забравят да се опитват да правят „добро“ впечатление е достатъчно да са заети с нещо, или им тежи нещо на главата (например, силно разтревожени са, че не изглеждат достатъчно добре). В крайна сметка, като имаш путка, защо ти е нещо друго, с което да правиш впечатление? Другите качества са напълно излишни...

Това може да се забележи и в статистиката за двата филма от горе. Жените остават по-невпечатлени от District 9, а разликата се разширява значително като вдигнем възрастта — то на стари години кой ли се кефи на някакви гнусни скариди? Аз лично съм изненадан, че е толкова малка при младите момичета, но няма да се изненадам, ако доста са „харесали“ филма само, за да се направят на готини пред приятелите си и преди трите си гаджета. А пък това, че мъжете водят жените по харесване и на Avatar, сигурно се дължи единствено на факта, че някой мъже са „харесали“ филма, за да може жените им да спрат да циврят, как може половинката им да не е харесала сладките котета.

На второ място идват бедните, които са толкова обсебени от собствената бедност, че изобщо не се притесняват да се изходят върху всички около тях по всички възможни начини, които намерят, понеже са се самозабравили напълно. Бих се радвал, ако всички, които са под определен праг на бедността просто биват екзекутирани. Така или иначе не допринасят с нищо за никого, света би бил толкова по-хубав без те да пречат. Да го духат.

Нека видим няколко примерни заглавия „Над сто хиляди жертви взе земетресението в Хаити“, „Автобус с деца се преобърна, половината загинаха", „Над двеста хиляди са жертвите от атомните бомби пуснати на Хирошима и Нагазаки“. ОК. Преместих си го от единия крачол в другия. От доста време насам, често ми се случва да чета подобни заглавия ей така: „Шепа свестни хора, заедно с много измет, загинаха при земетресението в Хаити“, „Малко бъдеща измет загина при преобръщането на автобус“... Леле, направо да те заболи кура. А дали на някой от останалите живи му хрумна да направи на някой друг от останалите живи по-хубав живота??!?!? Ми не. Такива незначителни проблеми никого не го бъркат. Няма да си мръднем и малкото пръстче, за да накараме някого да се усмихне, ама може да поплачем по загиналите, за да се харесаме повече на другарчетата, нали тъй? Това показва, че сме изключително добри хора. Има трагедия, плачем. Нема начин да не сме добри, щом сме съпричастни, нали? Ама като се наревем, може вече да забравим, че трябва да сме добри, така ще се отървем от нуждата да правим нещо в който и да било момент. Абе гъз, съвестта не са ти я сложили за украшение да се перчиш с нея и да изглеждаш добричък, имам тайна за теб — може да я използваш и когато никой не гледа, ма!

Идва някой при нас, и ни моли да му помогнем с нещо. Какво правим в този момент? Аз лично не знам отговора на този въпрос, но аз не бих направил нищо, по простата причина, че ми се повръща като се замисля, че независимо, какво съм правил, никой никога не е направил нищо за мен. По-вероятно е да му вкарам един ритник право в мутрата, за да си взема обратно малко от това, което съм направил ужасната грешка да дам на някого. Но при всяко положение, каквото и да направиш в този момент, все е грешно. Ако не направиш нищо, рискуваш пред теб да е едно от малките изключения, колкото и да са редки, а дори и да не е, си част от изметат. Ако направиш, ще си останеш само с гадното чувство, че си направил нещо за някакъв гъз, който после се е покрил и дори за секунда не се е замислил да направи и той нещо. Аз разбирам, че между това да си измет и това да ти си преебан, първото изглежда някак по-приветливо, ма не ти ли хрумна, че може поне пред тези, които явно демонстрират, че няма да те преебат, да не се държиш като задник?

За капак, тези, които правят грешката да опитат да играят ролята на добрите, в крайна сметка са най-прецакани. Никой не ги харесва, понеже са наивници, а наивници никой не обича, никой не прави нищо за тях, понеже може да ги използва и излъже, и знае, че те няма да му потърсят нищо в замяна. А пък ако някой наивник вземе, че се усети от к'ва пасмина е обграден, остава напълно безсилен, защото какъвто и да било опит за промяна би го оставил напълно сам — не, че преди това е имал някого... Приятел в нужда се познава — нямам нужда, не съм ти приятел, няма помощ, не съм ти приятел! Смятам да опитам да изпълнявам поне втората част от написаното...

И да, ти, който сега четеш тази статия, има 90% шанс да искам да ти кажа, че си тъпа отрепка, достигнала до този свят единствено благодарение на третия любовник (който всъщност е баща ти) на майка ти (която е курва), и си мизерен плужек, който става единствено, за да му се изсера отгоре. И вероятно би ми доставило огромно удоволствие да ти разбия грозната мутра, и да ударя една докато гледам как кръвта ти се стича по земята. Единствената причина да не съм направил всичко възможно, за да те смажа и унищожа, е че след теб биха останали още 8 милиарда изчадия. Но искрено се надявам един ден и ти да гориш в ада, където ти е мястото. Аз също те мразя.