Статии от Милко Крачунов

Колко по-хубаво е човек да е абсолютно сам, без никакви хора, които да му досаждат. Никога човек не може да се забавлява така, както когато е сам, когато няма хора, които да му пречат на щастието. Когато не му се налага да чака да го съжалят, за да получи човешко отношение. Когато може да си купи всякакво забавление и не зависи от съчуствието на останалите. Когато си лежи на дъното на някоя пропаст с разбита глава, и всичките му проблеми са отдавна забравени.

Вечер, когато навън е хладно, е може би най-приятното време човек да седне и да пограмира. Тази вечер бях решил да се възползвам от това и да свърша доста работа. Естествено, както може и да се очаква, докато си пишех, си мислех как по-скоро да се пъхна в мекото си легло и да заспя.

Докато се чудех как да се спася по-бързо, направих едно много интересно откритие из дебрите на световната мрежа.



Виждате ли това толкова симпатично животинче? Не е най-красивия представител на пеперудите (виж най-долу), но явно знае как да застане, когато я снимат, пък и не мисля, че би уплашила някого… Мен като малък ме беше страх от нощни пеперуди, особено от по-големите, но тази изглежда толкова мила, добра и безобидна… Не бихте се притеснили от среща с нея, нали?

Не знам обаче, какво бихте казали, ако имахте щастието да ви беше спретнала и на вас една приятна сутрешна изненада. [цъкай на собствена отговорност!] Те, че децата вършат бели, вършат, но каквото и да сте правили в детските си години, нямате никакъв шанс срещу малките на тази пеперудка. Дано във вашия квартал да нямате такива малчугани.

А като стана дума за по-красивите роднини на тази палавница, ако си търсите животинки, с които срещите са по-приятни:

• Красиви пеперуди, част 1
• Красиви пеперуди, част 2

Един лъчезарен ден в душата ми

„Защо?… Защо не можеш да видиш колко е красиво това място? Как действа? Колко е съвършено?“

„Не, не виждам. Не виждам, защото там няма нищо. И защо трябва да поверя живота си на нещо, което го няма? Е, можеш ли да ми кажеш? Отговори ми.“

Слоновете сънуват »

Днес е един светъл празник. Има и един сайт, който се опитва да направи да помогне на хората, на които им е трудно да разберат, какво точно значи думата „светъл“. Това е сайта Без монитор, предназначен за слепите. На него те могат да намерят неща като програми, позволяващи им да използват компютър и интернет — синтезатори на реч, наръчници за използване на текстов интернет браузър и много други.

Но освен всичко това, сайта им предоставя и достъп до различни литературни произведения. Доскоро сред тях бяха и произведения на Елин Пелин и Ангел Каралийчев. Изглежда обаче, че Издателска къща „Труд“ наскоро са закупили правата върху въпросните произведения и са останали недоволни от това, че те са достъпни свободно, без те да получават полагащата им се за тях печалба. Затова те тръгват срещу слепите, забранявайки на сайта да продължава да разпространява произведенията. Може да прочетете и отговора на слепите

Това бива последвано от недоволството на мнозина, на което те решават да напишат отговор, изпълнен с нагли безумия, като например:

Много лесно е да твърдиш, че произведенията на един автор – например Елин Пелин – принадлежат на народа. А дали твоят апартамент също не трябва да принадлежи на „целия народ”? Защото Елин Пелин се е препитавал чрез перото си. Той има наследници и им е завещал труда си така, както вашите дядовци са завещали къщите си.

Да, точно така, Елин Пелин би се обърнал в гроба, ако можеше да разбере, че съществуват безочливи хора, способни да паднат толкова ниско и да направят произведенията му достъпни за слепите, крадейки безсрамно богатството на неговите наследници от „Труд“. Не, няма нищо лошо да правиш пари на гърба на писател, който одавна е починал, продавайки произведенията му. Няма нищо лошо да ги третираш като своя собственост, преследвайки тези, които са решили да ги предоставят на народа да ги чете свободно, отнемайки ти парите, които си искал да вземеш. Но е престъпление да позволиш на слепите да четат.

Григор Гачев е написал един прекрасен отговор на всички безсмислици, които „Труд“ са изписали, за да защитят позицията си.

Посетете и сайта, изразяващ негодуванието на хората от това, което става.

Тази вечер Балканджи бяха решили да ни зарадват с един страхотен акустичен концерт. Бяха се подготвили много сериозно, за да направят запис, така че очаквайте скоро да може да го видите на видео. Имаше две камери, че дори бяха сложили и два микрофона за публиката. А тя беше многобройна, беше почти препълнено. Самия концерт беше невероятен, не бих могъл да го опиша, който е дошъл — дошъл. Атмосферата също беше страхотна.

След почивката всички видяхме истинския смисъл на думата “unplugged”, когато тока реши да спре и две песни ги слушахме почти целите без ток. След това решиха да ни изсвирят една „китка“, която почна с любимото им лунно хорце, след което продължи с една песен, която от много дълго време повтарям, че трябва да изсвирят — „Таз’ любов“, която бяха поумешали с едно хорце.

Единственото лошо беше, че свириха доста малко. За първи път толкова силно ми се искаше да свирят още. Още много.

Бях ви показал една филмче с Xgl. Най-сетне имах време да си го инсталирам и да го изпробвам. Мога да кажа, че съм изключително доволен.

• Доста по-бързо е. Много е приятно усещането, когато прозорците се местят плавно, без да изчезват части от останалите прозорци, докато всичко се прерисува наново.


• Много по-приятно е. Ефектите при местене на прозорци създават естествено усещане, все едно те са истински.


• Другите ефекти и възможности също променят усещането. Всичко е бързо, приятно и живо. Малко черния фон зад куба с работните плотове действа потискащо, но може скоро да успея в опитите да го сменя с хубава снимка на моренце.

Има и някои неприятни за мен моменти:

• Не работи много добре с KDE, има някакви дребни проблеми. За това се надявам да намеря решение, освен ако не премина на Gnome.


• Не успях да си заредя моята подредба на кирилицата и имах проблеми с бутоните на мишката.


• Графичният ми ускорител е малко бавничък за него. Малко насича. Май ще имам проблем дори с гледането на филми. Да не говорим, че не обичам да ползвам несвободните драйвери на NVidia.

Друг проблем е, че някои от ефектите се активират с бутона „Super“. Ако някой успее да ми каже къде се намира това на клавиатурата, има един сладолед от мен. Не мога да направя филмче, освен ако не го запиша на видео касетка и го сваля после от нея, а от снимка би имало малко смисъл, но все пак ето една, докато сменям виртуалните работни плотове.

Преди известно време видях, че на сайта на Blender се е появила реклама на филм. По същия начин, по който на сайта на съперничката му Maya имаше реклама на „Властелина на пръстените“. Беше доста странно и радостно човек да видиш подобно нещо там. Ставаше дума за свободен филм — всъщност първия такъв. Тогава още си нямаше дори заглавие, но имаше възможност да си поръчаш предварително DVD-то. За жалост Leo не пожела да ми го купи, така че няма да мога да се похваля, че съм негов горд собственик.

Е, новината сега е, че филма е вече готов, а премиерата му ще е на 24-ти март в кино Ketelhuis в Амстердам. Ако имате интерес за какво става въпрос, може да си свалите и рекламно клипче. Повече информация има на сайта на студио Orange, които са виновни за създаването на филма.

Филма е създаден изцяло с Blender и други свободни програми и се разпространява под лиценз Криейтив Комънс Признание. (На които наскоро уж бяха направени преводи на български съгласувани с българското законодателство, ама нещо като че ли са се изпарили от сайта и не мога да ги намеря…)

На DVD-то освен филма има и документален филм за създаването му, всичкия използван софтуер, както и работните файлове. Айде някой да вземе да ми го купи за рождения ден?

Без дори да подозирам, Vanden Plas са направили нов албум, който се очаква да излезе края на април месец. Историята в албума е вдъхновена от „Граф Монте Кристо“.

Аз вече се сдобих с него, и в момента му се наслаждавам. Това, което са направили от Vanden Plas наистина много ми харесва. Албума е много силен. Препоръчвам го на всички. Във версията, с която аз съм се сдобил, има и тяхна интерпретация на „Gethsemane“ на Andrew Lloyd Webber.

Покрай него се върнах и на някои по-стари техни неща, които отговарят по-добре на настроението ми в момента, от които ми дойдоха някои идеи, за които за момента ще си замълча.

Преди малко се сдобих с продължението на „Operation: Mindcrime“ на Queensrÿche от 1988-ма. Историята в него се развива 18 години след влизането на Ники в затвора, и събитието се движи около желанието му за отмъщение. Като гости учавстват Рони Джеймс Дио в ролята на д-р Х, и Памела Мур в ролята на Мери.

В момента го слушам за втори път. Не знам дали ми харесва, или не. Определено не е толкова зле, колкото очаквах — харесва ми повече от последните ужасии на Queensrÿche. Но не мисля, че е добро продължение на първата част. Все пак, трябва да го послушам още малко, за да дам по-добра оценка. А и още не съм обърнал внимание на историята.

Доволен съм от представянето на Дио.

От време на време ми се случва да разглеждам дневниците на web сървъра ми, и всеки път попадам на интересни находки. Сигурно с повечето от вас вече съм споделил, но преди няколко месеца гледах посещенията на един от сайтовете, които се подвизават при мен. Някои от тях бяха дошли от търсачки, това, което беше впечатляващо обаче, беше нещата, за които случайните посетители бяха търсили.

• „vasil levski“


• „tekstove na pesni“


• „devstven“


• „grean pease“

За първите двама се чудя, с какъв акъл трябва да си, за да търсиш за това? Доколко е редно да напишеш името по този начин — не знам, но главата не ми го побира, как може да очакваш да намериш нещо при това търсене… Ако човека е търсил информация за училище, в подходящите за него материали, името му ще е изписано точно по този начин. А втория не само това, но и определено знае какви текстове търси. Другите двама не мисля да ги коментирам.

Но днес попаднах на още един, който явно е търсил доста усилено. Дори е успял да попадне три пъти при мен — за какво се е върнал втория път отново тук, след като първия нищо не е намерил — не знам.

Първо е търсил за „snimki na blondinki“. Поздравявам го лично, дано е успял да намери. След това е опитал с „ucenici blondinki“. Тук просто паднах. Но това не е всичко. Последния отчаян опит на момчето с „blondinki pod prikritie“ просто ме оставя напълно безмълвен.

Някой беше предложил, че в Интернет човек не трябва да се пуска без положен изпит, за най-основни познания, които са му необходими, за да не пречи на останалите потребители. Аз мисля, че към това трябва да се добави и тест за интелигентност. И за грамотност.

Вчера гледах това демо на Xgl, което Novell са пуснали. Изглежда наистина впечатляващо, благодарение на помощта на Novell проекта напредва много бързо. Може би ще отделя време да го изпробвам в близко бъдеще. Време е да се вдъхне малко живот на прозорците, които в момента са толкова бавни и сковани.

Също днес ми направи впечатление Wildfire. Много е симпатичен и определено заслужава да му обърна малко внимание. Чудя се дали не е време да изхвърля вече jabberd.

Сесията свърши.

Сега си седя и се наслаждавам на творчеството на Chuck Schuldiner.

Дано скоро ми дойде музата за многото неща, които нямах възможност да направя през сесията.

At midnight, in the month of June,
I stand beneath the mystic moon.
An opiate vapor, dewy, dim,
Exhales from out her golden rim,
And, softly dripping, drop by drop,
Upon the quiet mountain top,
Steals drowsily and musically
Into the universal valley.
The rosemary nods upon the grave;
The lily lolls upon the wave;
Wrapping the fog about its breast,
The ruin molders into rest;
Looking like Lethe, see! the lake
A conscious slumber seems to take,
And would not, for the world, awake.
All Beauty sleeps!- and lo! where lies
Irene, with her Destinies!

O, lady bright! can it be right-
This window open to the night?
The wanton airs, from the tree-top,
Laughingly through the lattice drop-
The bodiless airs, a wizard rout,
Flit through thy chamber in and out,
And wave the curtain canopy
So fitfully- so fearfully-
Above the closed and fringed lid
'Neath which thy slumb'ring soul lies hid,
That, o'er the floor and down the wall,
Like ghosts the shadows rise and fall!
Oh, lady dear, hast thou no fear?
Why and what art thou dreaming here?
Sure thou art come O'er far-off seas,
A wonder to these garden trees!
Strange is thy pallor! strange thy dress,
Strange, above all, thy length of tress,
And this all solemn silentness!

The lady sleeps! Oh, may her sleep,
Which is enduring, so be deep!
Heaven have her in its sacred keep!
This chamber changed for one more holy,
This bed for one more melancholy,
I pray to God that she may lie
For ever with unopened eye,
While the pale sheeted ghosts go by!

My love, she sleeps! Oh, may her sleep
As it is lasting, so be deep!
Soft may the worms about her creep!
Far in the forest, dim and old,
For her may some tall vault unfold-
Some vault that oft has flung its black
And winged panels fluttering back,
Triumphant, o'er the crested palls,
Of her grand family funerals-
Some sepulchre, remote, alone,
Against whose portal she hath thrown,
In childhood, many an idle stone-
Some tomb from out whose sounding door
She ne'er shall force an echo more,
Thrilling to think, poor child of sin!
It was the dead who groaned within.