Нютон

От доста време не съм намирал време да пиша тук, но реших, че не мога да не отбележа това, което се случи вчера. Имам някакво усещане, че много от най-големите и най-амбициозните неща, които ние, хората, постигаме остават някак незабелязани. Една малка групичка хора, след няколко години напрегнат и упорит труд, успяха да приземят новото си отроче в една далечна и непозната пустиня, в търсене на тайните на необятния свят, който ни заобикаля, в търсене на отговори на въпроси, които биха могли да прозвучат чуждо и непознато на обикновения човек, който дори не подозира, че това може да има съдбоносно значение за внуците му.

Вечер, когато навън е хладно, е може би най-приятното време човек да седне и да пограмира. Тази вечер бях решил да се възползвам от това и да свърша доста работа. Естествено, както може и да се очаква, докато си пишех, си мислех как по-скоро да се пъхна в мекото си легло и да заспя.

Докато се чудех как да се спася по-бързо, направих едно много интересно откритие из дебрите на световната мрежа.



Виждате ли това толкова симпатично животинче? Не е най-красивия представител на пеперудите (виж най-долу), но явно знае как да застане, когато я снимат, пък и не мисля, че би уплашила някого… Мен като малък ме беше страх от нощни пеперуди, особено от по-големите, но тази изглежда толкова мила, добра и безобидна… Не бихте се притеснили от среща с нея, нали?

Не знам обаче, какво бихте казали, ако имахте щастието да ви беше спретнала и на вас една приятна сутрешна изненада. [цъкай на собствена отговорност!] Те, че децата вършат бели, вършат, но каквото и да сте правили в детските си години, нямате никакъв шанс срещу малките на тази пеперудка. Дано във вашия квартал да нямате такива малчугани.

А като стана дума за по-красивите роднини на тази палавница, ако си търсите животинки, с които срещите са по-приятни:

• Красиви пеперуди, част 1
• Красиви пеперуди, част 2