Аз мислим…

Най-великия човек на земята вече не е между нас. Човекът стоящ зад Type O Negative е починал вчера. Много ми е тъжно, че така и не успях да видя най-великата група съществувала някога наживо.

На трети юли през далечната 2002-ра година една група наречена Dream Theater реши да изнесе концерт в България. Аз тогава не ги бях слушал от много дълго, може би няколко месеца, но аз, който винаги подминавах всички концерти, които е имало в България, по някаква причина се оказах там на първия ред. Не знаех точно къде отивам, и когато си тръгнах не знаех откъде точно си тръгвам. Който е имал щастието да бъде там, знае. Беше наистина магическо. Съвсем спокойно мога да кажа, че това са били най-хубавите три часа в живота ми — абсолютно никога не съм се чувствал така, нито преди, нито след това.

След като се прибрах вкъщи зашеметен, имах невероятното желание да се повтори, и да бъда там отново и отново. На следващия ден, Dream Theater щяха да зарадват и съседите румънци с концерт, който румънската телевизия щеше да запише и излъчи. Аз много исках да се сдобия с него и да го гледам. Опитах се да моля моята добра приятелка от Русе, Рапи, да опита да го запише, но това в крайна сметка не стана. По-късно се появиха няколко отрязъка от него в Интернет, които бяха направо зашеметяващи, но бяха едва половин-един час от всичко това, което е било.

В крайна сметка, изглежда обаче групата е успяла да получи записа на концерта от румънската RTV — нещо, което Steve Vai не успя да направи с концерта си в София, заради което се лишихме от възможността Steve Vai да издаде официално концертно видео „Live in Sofia“, тъй като БНТ бяха решили да се направят на интересни. Преди няколко месеца концерта в Румъния е бил издаден официално от YtseJam Reccords, през които Dream Theater пускат неиздавани досега редки, но понякога много ценни, моменти от изминали години. Аз, разбира се, не можех да не се сдобия с този концерт.

В понеделник, дойдоха от пощата да оставят някакви неща, които бяха изпратени за нас, сред тях беше и една бележчица за пратка за мен, която аз захвърлих настрана. Половин час по-късно се сетих за бележчицата, както и за какво е, грабнах я и избягах в пощата. Не можах много-много да чакам и веднага си го пуснах, макар и в началото с не чак толкова голям ентусиазъм, заради многото време, което беше минало от тогава.

Няма да тръгна да го описвам с думи, но това, което гледах, беше просто невероятно. Наскоро бях много приятно изненадан от концерта по случай 20 годишнината на групата, за който предполагам са се готвили много специално и половината от който беше под съпровод на оркестър. Но… Концерта в Букурещ, не знам дали заради това, че беше същото нещо, на което аз бях предния ден, или заради това, че подбора от по-силни песни, но буквално успя да ме отвее. Изпълненията бяха превъзходни. Е, не всичко беше идеално — видеото си е монтирано от румънската телевизия, и затова докато John Petrucci свири соло от над минута-две, камерата се изрежда върху всички членове от групата, но не и върху него. Звука предполагам е взет наготово, както е бил смесен за самия концерт, така че на места, особено първите песни, не звучаха особено добре, но някъде след третата, просто почваш постепенно да изпадаш в някаква магия. По-спокойните и по-разнообразните песни звучаха много по-добре.

Концерта включва наистина невероятно изпълнение на Lines in the Sand, на каквото ние в София не успяхме да се насладим. Същото важи и за Scarred, The Great Debate и Learning to Live, както и за Through My Words и Fatal Tragedy като дружки на Strange Déjà Vu. Да не говорим за пребиването на James LaBrie по средата на The Killing Hand — за нас нас нямаше такива неща!

Е, и ние определено не можехме да се оплачем от подбора на песните, който бяха направили за нас. Аз лично се радвам, че чух Misunderstood, която звучи по-добре на живо от The Great Debate, както и страшното изпълнение на Take the Time с откъси от песни на Rush, което на румънците им е било спестено. Вярно, аз Rush никога не ги бях слушал, но тази част от края на концерта още тогава ми се запечати в съзнанието, и всеки път когато си слушам тези песни на Rush си спомням за него.

Другото, което си заслужава много специално внимание на това видео е Home — която за мен беше най-хубавия момент на концерта в София, след този, в който осъзнах, че ще ни бъде изсвирена Six Degrees of Inner Turbulence, и то цялата. Колкото до последната — е, като цяло не мисля, че може да се мери с изпълнението с оркестър от юбилейния им концерт, но имаше места, на които беше по-силна и дори се разчуствах, а и обстановката, осветлението, всичко беше същото, каквото беше тук в София предния ден.

Към концерта има и допълнително DVD, от което един час е изцяло на български език — на него е включен филма, който bTV направиха за посещението на Dream Theater тук. Още нещо, което ми върна спомените за тогава. А между другото, намирам за особено забавно да гледаш физиономията на Слави Трифонов и Ники Кънчев на DVD на Dream Theater — нещо което човек трудно би могъл да очаква, че може да види някога. А иначе, прави добро впечатление, че въпреки фактологическите грешки във филма, в надписите на английски за щастие те липсват, и не могат да ни се смеят много-много.

Изключително много се радвам, че решиха да издадат точно този концерт. Той включва всичко това, което ме остави зашеметен тогава за дни, седмици, ако не и месеци, заедно с всичко онова, за което тук не остана време. Понеделник беше един хубав ден за мен, макар и не колкото онази сряда тогава.

В момента съм слисан и във възторг. Днес бях изключително приятно изненадан. Преди няколко месеца четейки си форума на Mike Portnoy научих, че Ty Tabor ще пее в новия албум на Ayreon. Тъй като много от нещата на Ayreon са ми сред любимите, веднага бях на сайта им, попиващ информация. Бяха решили да изтормозят феновете още повече с игра „познайте вокалиста“ и бяха анонсирали трима от тези, които щяха да ни зарадват с гласа си в новия албум. С изключение на вокалистката на Epica, за никой не знаех абсолютно нищо, някои имаха красив глас, но общо взето не бях особено впечатлен, ентусиазма ми спадна и забравих изобщо за съществуването на този албум.

До днес. Преди няколко часа разбрах, че е записан, готов за издаване и вече дори се среща в Интернет. Не можах да сдържа любопитството си, и веднага се разходих до Wikipedia. В общи линии, седях с ококорени очи няколко минути и албума беше поставен на опашката за теглене веднага.

Първото, което ме впечатли беше многозначителното му име „01011001“, звучащо все едно аз съм го кръстил. Не можах да се сдържа и прелистих до списъка с певци. В този момент не знаех, къде се намирам. Списъка ми събра погледа. Някои от по-забележителните имена са Hansi от Blind Guardian и любимия ми Tom Englund от Evergrey. Но не те ме свалиха на земята. След като последните няколко седмици буквално бях почнал да се влюбвам във Anneke от The Gathering и Daniel Gildenlöw от Pain of Salvation, най-малко очаквах да видя техните имена в списъка. Да не пропускам Floor Jansen от After Forever и самия Jørn Lande, чийто глас много обичам. В албума присъстват и имена като Michael Romeo от Symphony X и бившия клавир на Dream Theater, Derek Sherinian.

Имената на песните също са любопитни, както и цялата история на пръв поглед. Да, точно така, има песен, която се казва E=mc^2.

Предупреждение: По-надолу може да напиша неща, които нетърпеливите да чуят албума не искат да научават предварително.

„Защо?… Защо не можеш да видиш колко е красиво това място? Как действа? Колко е съвършено?“

„Не, не виждам. Не виждам, защото там няма нищо. И защо трябва да поверя живота си на нещо, което го няма? Е, можеш ли да ми кажеш? Отговори ми.“

Слоновете сънуват »

Днес е един светъл празник. Има и един сайт, който се опитва да направи да помогне на хората, на които им е трудно да разберат, какво точно значи думата „светъл“. Това е сайта Без монитор, предназначен за слепите. На него те могат да намерят неща като програми, позволяващи им да използват компютър и интернет — синтезатори на реч, наръчници за използване на текстов интернет браузър и много други.

Но освен всичко това, сайта им предоставя и достъп до различни литературни произведения. Доскоро сред тях бяха и произведения на Елин Пелин и Ангел Каралийчев. Изглежда обаче, че Издателска къща „Труд“ наскоро са закупили правата върху въпросните произведения и са останали недоволни от това, че те са достъпни свободно, без те да получават полагащата им се за тях печалба. Затова те тръгват срещу слепите, забранявайки на сайта да продължава да разпространява произведенията. Може да прочетете и отговора на слепите

Това бива последвано от недоволството на мнозина, на което те решават да напишат отговор, изпълнен с нагли безумия, като например:

Много лесно е да твърдиш, че произведенията на един автор – например Елин Пелин – принадлежат на народа. А дали твоят апартамент също не трябва да принадлежи на „целия народ”? Защото Елин Пелин се е препитавал чрез перото си. Той има наследници и им е завещал труда си така, както вашите дядовци са завещали къщите си.

Да, точно така, Елин Пелин би се обърнал в гроба, ако можеше да разбере, че съществуват безочливи хора, способни да паднат толкова ниско и да направят произведенията му достъпни за слепите, крадейки безсрамно богатството на неговите наследници от „Труд“. Не, няма нищо лошо да правиш пари на гърба на писател, който одавна е починал, продавайки произведенията му. Няма нищо лошо да ги третираш като своя собственост, преследвайки тези, които са решили да ги предоставят на народа да ги чете свободно, отнемайки ти парите, които си искал да вземеш. Но е престъпление да позволиш на слепите да четат.

Григор Гачев е написал един прекрасен отговор на всички безсмислици, които „Труд“ са изписали, за да защитят позицията си.

Посетете и сайта, изразяващ негодуванието на хората от това, което става.

Тази вечер Балканджи бяха решили да ни зарадват с един страхотен акустичен концерт. Бяха се подготвили много сериозно, за да направят запис, така че очаквайте скоро да може да го видите на видео. Имаше две камери, че дори бяха сложили и два микрофона за публиката. А тя беше многобройна, беше почти препълнено. Самия концерт беше невероятен, не бих могъл да го опиша, който е дошъл — дошъл. Атмосферата също беше страхотна.

След почивката всички видяхме истинския смисъл на думата “unplugged”, когато тока реши да спре и две песни ги слушахме почти целите без ток. След това решиха да ни изсвирят една „китка“, която почна с любимото им лунно хорце, след което продължи с една песен, която от много дълго време повтарям, че трябва да изсвирят — „Таз’ любов“, която бяха поумешали с едно хорце.

Единственото лошо беше, че свириха доста малко. За първи път толкова силно ми се искаше да свирят още. Още много.

Бях ви показал една филмче с Xgl. Най-сетне имах време да си го инсталирам и да го изпробвам. Мога да кажа, че съм изключително доволен.

• Доста по-бързо е. Много е приятно усещането, когато прозорците се местят плавно, без да изчезват части от останалите прозорци, докато всичко се прерисува наново.


• Много по-приятно е. Ефектите при местене на прозорци създават естествено усещане, все едно те са истински.


• Другите ефекти и възможности също променят усещането. Всичко е бързо, приятно и живо. Малко черния фон зад куба с работните плотове действа потискащо, но може скоро да успея в опитите да го сменя с хубава снимка на моренце.

Има и някои неприятни за мен моменти:

• Не работи много добре с KDE, има някакви дребни проблеми. За това се надявам да намеря решение, освен ако не премина на Gnome.


• Не успях да си заредя моята подредба на кирилицата и имах проблеми с бутоните на мишката.


• Графичният ми ускорител е малко бавничък за него. Малко насича. Май ще имам проблем дори с гледането на филми. Да не говорим, че не обичам да ползвам несвободните драйвери на NVidia.

Друг проблем е, че някои от ефектите се активират с бутона „Super“. Ако някой успее да ми каже къде се намира това на клавиатурата, има един сладолед от мен. Не мога да направя филмче, освен ако не го запиша на видео касетка и го сваля после от нея, а от снимка би имало малко смисъл, но все пак ето една, докато сменям виртуалните работни плотове.

Преди известно време видях, че на сайта на Blender се е появила реклама на филм. По същия начин, по който на сайта на съперничката му Maya имаше реклама на „Властелина на пръстените“. Беше доста странно и радостно човек да видиш подобно нещо там. Ставаше дума за свободен филм — всъщност първия такъв. Тогава още си нямаше дори заглавие, но имаше възможност да си поръчаш предварително DVD-то. За жалост Leo не пожела да ми го купи, така че няма да мога да се похваля, че съм негов горд собственик.

Е, новината сега е, че филма е вече готов, а премиерата му ще е на 24-ти март в кино Ketelhuis в Амстердам. Ако имате интерес за какво става въпрос, може да си свалите и рекламно клипче. Повече информация има на сайта на студио Orange, които са виновни за създаването на филма.

Филма е създаден изцяло с Blender и други свободни програми и се разпространява под лиценз Криейтив Комънс Признание. (На които наскоро уж бяха направени преводи на български съгласувани с българското законодателство, ама нещо като че ли са се изпарили от сайта и не мога да ги намеря…)

На DVD-то освен филма има и документален филм за създаването му, всичкия използван софтуер, както и работните файлове. Айде някой да вземе да ми го купи за рождения ден?

Без дори да подозирам, Vanden Plas са направили нов албум, който се очаква да излезе края на април месец. Историята в албума е вдъхновена от „Граф Монте Кристо“.

Аз вече се сдобих с него, и в момента му се наслаждавам. Това, което са направили от Vanden Plas наистина много ми харесва. Албума е много силен. Препоръчвам го на всички. Във версията, с която аз съм се сдобил, има и тяхна интерпретация на „Gethsemane“ на Andrew Lloyd Webber.

Покрай него се върнах и на някои по-стари техни неща, които отговарят по-добре на настроението ми в момента, от които ми дойдоха някои идеи, за които за момента ще си замълча.

Преди малко се сдобих с продължението на „Operation: Mindcrime“ на Queensrÿche от 1988-ма. Историята в него се развива 18 години след влизането на Ники в затвора, и събитието се движи около желанието му за отмъщение. Като гости учавстват Рони Джеймс Дио в ролята на д-р Х, и Памела Мур в ролята на Мери.

В момента го слушам за втори път. Не знам дали ми харесва, или не. Определено не е толкова зле, колкото очаквах — харесва ми повече от последните ужасии на Queensrÿche. Но не мисля, че е добро продължение на първата част. Все пак, трябва да го послушам още малко, за да дам по-добра оценка. А и още не съм обърнал внимание на историята.

Доволен съм от представянето на Дио.

От време на време ми се случва да разглеждам дневниците на web сървъра ми, и всеки път попадам на интересни находки. Сигурно с повечето от вас вече съм споделил, но преди няколко месеца гледах посещенията на един от сайтовете, които се подвизават при мен. Някои от тях бяха дошли от търсачки, това, което беше впечатляващо обаче, беше нещата, за които случайните посетители бяха търсили.

• „vasil levski“


• „tekstove na pesni“


• „devstven“


• „grean pease“

За първите двама се чудя, с какъв акъл трябва да си, за да търсиш за това? Доколко е редно да напишеш името по този начин — не знам, но главата не ми го побира, как може да очакваш да намериш нещо при това търсене… Ако човека е търсил информация за училище, в подходящите за него материали, името му ще е изписано точно по този начин. А втория не само това, но и определено знае какви текстове търси. Другите двама не мисля да ги коментирам.

Но днес попаднах на още един, който явно е търсил доста усилено. Дори е успял да попадне три пъти при мен — за какво се е върнал втория път отново тук, след като първия нищо не е намерил — не знам.

Първо е търсил за „snimki na blondinki“. Поздравявам го лично, дано е успял да намери. След това е опитал с „ucenici blondinki“. Тук просто паднах. Но това не е всичко. Последния отчаян опит на момчето с „blondinki pod prikritie“ просто ме оставя напълно безмълвен.

Някой беше предложил, че в Интернет човек не трябва да се пуска без положен изпит, за най-основни познания, които са му необходими, за да не пречи на останалите потребители. Аз мисля, че към това трябва да се добави и тест за интелигентност. И за грамотност.

At midnight, in the month of June,
I stand beneath the mystic moon.
An opiate vapor, dewy, dim,
Exhales from out her golden rim,
And, softly dripping, drop by drop,
Upon the quiet mountain top,
Steals drowsily and musically
Into the universal valley.
The rosemary nods upon the grave;
The lily lolls upon the wave;
Wrapping the fog about its breast,
The ruin molders into rest;
Looking like Lethe, see! the lake
A conscious slumber seems to take,
And would not, for the world, awake.
All Beauty sleeps!- and lo! where lies
Irene, with her Destinies!

O, lady bright! can it be right-
This window open to the night?
The wanton airs, from the tree-top,
Laughingly through the lattice drop-
The bodiless airs, a wizard rout,
Flit through thy chamber in and out,
And wave the curtain canopy
So fitfully- so fearfully-
Above the closed and fringed lid
'Neath which thy slumb'ring soul lies hid,
That, o'er the floor and down the wall,
Like ghosts the shadows rise and fall!
Oh, lady dear, hast thou no fear?
Why and what art thou dreaming here?
Sure thou art come O'er far-off seas,
A wonder to these garden trees!
Strange is thy pallor! strange thy dress,
Strange, above all, thy length of tress,
And this all solemn silentness!

The lady sleeps! Oh, may her sleep,
Which is enduring, so be deep!
Heaven have her in its sacred keep!
This chamber changed for one more holy,
This bed for one more melancholy,
I pray to God that she may lie
For ever with unopened eye,
While the pale sheeted ghosts go by!

My love, she sleeps! Oh, may her sleep
As it is lasting, so be deep!
Soft may the worms about her creep!
Far in the forest, dim and old,
For her may some tall vault unfold-
Some vault that oft has flung its black
And winged panels fluttering back,
Triumphant, o'er the crested palls,
Of her grand family funerals-
Some sepulchre, remote, alone,
Against whose portal she hath thrown,
In childhood, many an idle stone-
Some tomb from out whose sounding door
She ne'er shall force an echo more,
Thrilling to think, poor child of sin!
It was the dead who groaned within.

Днес се сдобих с новия албум на Andromeda и в момента го слушам.

За сега ми харесва повече от предните им два албума. Малко е по-тежък.

Бих казал, че си бях търсил точно нещо подобно да слушам сега, и този албум ми дойде много добре.

Препоръчвам ви да го чуете, дори да не сте любители на музиката на групата.

“Periscope” е много добро начало за албума. “Inner Circle” и “Blink of an Eye” са също доста силни композиции. Харесах си и скритата гатанка.

Вече писах за книжката с пропаганда на Microsoft, но реших, че трябва да спомена още няколко думи за написаното в нея, защото безумието ѝ с всеки момент ми се струва все по-безгранично.



„За да може да функционира нелегалния софтуер, в него е подменена част от автентичния код (crack). Това го прави различен и води до непредвидими промени в поведението на компютъра.“

Аз само не разбрах, автентичния си код ли наричат „crack“, че не става много ясно? Това, че Microsoft винаги са имали желанието да ограничат потребителя си и да му забранят да променя софтуера, който ползва, си го знаем отдавна, затова и много хора не желаем да им го ползваме. Но освен това излиза, че техния код е толкова безгрешен, че всяка малка незначителна промяна по него от трето лице води до необичайно поведение на компютъра, което с техния съвършен код няма абсолютно никакъв начин да се случи. След като пиратския софтуер не е автентичен, ние как пък да сме сигурни, че „автентичния“ им софтуер е читав, след като най-малкото няма абсолютно никакъв начин да видим кода, от който е изграден и да сме сигурни, че точно той е бил използван в продукта, който ползваме? Защо трябва да се доверяваме на тях и техния „автентичен“ код повече, отколкото на тези, погрижили се техния софтуер да бъде използван по-свободно? На базата на кое точно трябва да повярваме, че техния код, чиято слава на всички ни е много добре известна, е по-добър?

Мисля, че събитията около наскоро откритата WMF уязвимост са много показателни. Как се случи така, че потребителите трябваше да използват поправки, направени от трети лица, нарушавайки автентичния си код, защото Microsoft не успяха да реагират достатъчно бързо с пускането на кръпка?

Те явно никак не искат потребителя да вижда това, че променения незаконен софтуер всъщност е по-добър от продавания от тях. Когато си закупиш софтуер от Microsoft, трябва да се погрижиш да го активираш, за да можеш да го ползваш, за което трябва или да си осигуриш достъп до Интернет, или да си поговориш с поддръжката им, а до какви проблеми може да се стигне, ако си подмениш радикално своя хардуер, няма да коментирам. Все неща, които на хората, използващи т.нар. „crack“, са им спестени.

Искам да попитам Microsoft, как така продавания от тях продукт създава повече проблеми на потребителите, които са си го закупили законно от тях, отколкото на потребителите, които са го придобили незаконно по един или друг начин? И защо не вземат да поправят това, вместо да се опитват да ни убедят всички в противното?

Факта, че доста голяма част от разпространявания незаконно техен софтуер, всъщност е много вероятно да е абсолютно автентичен, и без никакви промени, изобщо няма да го споменавам.

Доводите, които те викат на помощ, за да ни докажат нелепите си твърдения, са още по-нелепи.

„Веднъж засегнат, ремонтираният компютър може да продължи да работи странно и неправилно, поради вредите причинени от пиратския софтуер.“

Разбира се, пиратския софтуер е причината, че компютъра работи странно и неправилно. Всички ви повярвахме. Това, че не сте си дали парите, означава, че компютъра ви е повреден, а за да го поправите трябва да ни платите. Ама ако той продължи да работи зле, ние не сме виновни и всичко е заради пиратския софтуер, затова ни дайте парите си веднага.

„Поради използването на пиратски софтуер, може да възникнат пробойни, които дори и най-добрата антивирусна програма няма как да защити. Ще оставиш ли информацията си на краден софтуер, за който никой не предлага поддръжка и се оправдава с производителя.“

Мисля, че трябва да вземат едни курсове по елементарна компютърна грамотност, а между другото да минат и през началното училище. Аз поне за първи път чувам за антивирусна програма, която защитава от пробойни. Освен ако не наричат „пробойни“ огромните пропуски в дизайна на своята операционна система, които налагат използването на т.нар. антивирусни програми.

Също така, казват, че софтуера им бил краден? Аз доколкото знам, да откраднеш означава да отнемеш нещо на някого. Когато някой те хване на улицата и ти каже да му дадеш парите си, това да не му ги дадеш не си спомням някога да е било кражба. Поправете ме ако греша.

А това, че пробойните им са причинени от пиратския софтуер, няма да го коментирам. А между другото, ако може някой да ги образова и какво означава думата „пират“.

„Софтуерните актуализации (като Service Pack 2) и други допълнителни програми от Майкрософт са достъпни само за легални потребители. Струва ли си да изоставаш с мерките за сигурност и да ставаш жертва на новите хакерски изобретения?“

„Компютърът може да бъде добре защитен, ако работи с инсталиран оригинален софтуер, който редовно и автоматично посещава Windows Update на сайта на Майкрософт за безплатни прегледи. Така ще бъде подготвен за нови злонамерени атаки.“

Е тук не може да им се отрече, че са прави. Само не знам защо го повториха два пъти.

Те взеха доброто решение да забранят на тези, които не са им платили, да получават обновления свързани със сигурността. Не стига, че техния софтуер е причина за по-голямата част от трафика на вируси и спам в Интернет, ами и те предприемат действия, с които пречат на огромна част от потребителите да се защитят, с което никак не помагат за решаване на проблема, който пречи на нормалната работа и на всички останали потребители на световната мрежа.

А както и се очакваше, са успели да обидят и хакерите. Мисля, че авторите на „хареските изобретения“, които се използват в голяма част от сървърите в Интернет и поддържат световната мрежа, трябва да са сериозно засегнати. Излиза, че всички сме жертва на Linux и GNU, на Apache, че и на Firefox.

„Според проучване на EarthLink, 9 на всеки 10 компютъра в света са заразени с шпионски програми (spyware). Не бъди между тях! Само потребителите на оригинален софтуер могат да получат antispyware програма от Майкрософт и да бъдат защитени от злонамерени посетители в компютърната си система.“

Тук сами си го казаха. 9 от 10 компютъра в света са заразени с какво ли не. Всичките използват техния софтуер. Голямата част от тях са си го закупили законно. Ама вината не беше ли в пиратския софтуер?

Еми май не, ама ако сте ни дали парите си, ще ви дадем програмка, с която да се опитаме да закърпим положението…

„Само потребители на оригинален софтуер имат достъп до продуктови актуализации и многобройни подобрения от Майкрософт.“

Моя софтуер си е оригинален. Дали с това си твърдение покриват и моя софтуер или не?

„Само на потребители на оригинален софтуер Майкрософт осигурява безплатна поддръжка чрез горещата си линия…“

Най-отдолу е дописано с дребен шрифт „не важи за OEM софтуер“. Ами че то повечето хора закупили Windows използват OEM версията, а в България всички купуват май само такива. Значи излиза, че повечето им потребители дори поддръжка няма да получат, и се налага поддръжката да им я правим трети лица? Мисля, че трябва всички да спрем да предлагаме безплатна поддръжка на софтуера на Microsoft, вършейки им тяхната работа. Да видим с колко потребители ще си останат.

„С новата си кампания Windows Genuine Advantage Майкрософт има за цел да разграничи легалните потребители, предоставяйки им допълнително както нови продукти и обновления, така и специални промоции, валидни само за тях.“

Айдеее, който ни даде парите си, ще му дадем близалка! Ама аз съм съвсем легален потребител, искам и аз близалка!

Замислете се. Наричат ви крадци. Сравняват ви със злодеи, кръстосващи моретата. Лъжат ви безочливо, за да ви вземат парите. Заслужават ли те да получат вашите пари? Според мен, не.

Именно от незаконното разпространение Microsoft са спечелили най-много. Без него те сега нямаше да имат този пазарен дял, който имат. Те продължават да печелят от него, защото множеството потребители, които нямат средствата да си закупят софтуера им, или пък нямат желанието, продължават да го предпочитат, защото могат да се сдобият с него безплатно. Ако някой направи нещо, с което успее да спре незаконното разпространение на софтуер, Майкрософт ще загубят много.

Те печелят от това, че ти ползваш техния софтуер. Те, за да ти благодарят, те заплашват с белезници, наричат те крадец, престъпник и пират. Много мило от тяхна страна.