Празнословник - Чалгичка

Dream Theater в Румъния

nospam@example.com (Милко Крачунов) — Tue, 08 Jan 2008 23:30:29 +0200

На трети юли през далечната 2002-ра година една група наречена Dream Theater реши да изнесе концерт в България. Аз тогава не ги бях слушал от много дълго, може би няколко месеца, но аз, който винаги подминавах всички концерти, които е имало в България, по някаква причина се оказах там на първия ред. Не знаех точно къде отивам, и когато си тръгнах не знаех откъде точно си тръгвам. Който е имал щастието да бъде там, знае. Беше наистина магическо. Съвсем спокойно мога да кажа, че това са били най-хубавите три часа в живота ми — абсолютно никога не съм се чувствал така, нито преди, нито след това.

След като се прибрах вкъщи зашеметен, имах невероятното желание да се повтори, и да бъда там отново и отново. На следващия ден, Dream Theater щяха да зарадват и съседите румънци с концерт, който румънската телевизия щеше да запише и излъчи. Аз много исках да се сдобия с него и да го гледам. Опитах се да моля моята добра приятелка от Русе, Рапи, да опита да го запише, но това в крайна сметка не стана. По-късно се появиха няколко отрязъка от него в Интернет, които бяха направо зашеметяващи, но бяха едва половин-един час от всичко това, което е било.

В крайна сметка, изглежда обаче групата е успяла да получи записа на концерта от румънската RTV — нещо, което Steve Vai не успя да направи с концерта си в София, заради което се лишихме от възможността Steve Vai да издаде официално концертно видео „Live in Sofia“, тъй като БНТ бяха решили да се направят на интересни. Преди няколко месеца концерта в Румъния е бил издаден официално от YtseJam Reccords, през които Dream Theater пускат неиздавани досега редки, но понякога много ценни, моменти от изминали години. Аз, разбира се, не можех да не се сдобия с този концерт.

В понеделник, дойдоха от пощата да оставят някакви неща, които бяха изпратени за нас, сред тях беше и една бележчица за пратка за мен, която аз захвърлих настрана. Половин час по-късно се сетих за бележчицата, както и за какво е, грабнах я и избягах в пощата. Не можах много-много да чакам и веднага си го пуснах, макар и в началото с не чак толкова голям ентусиазъм, заради многото време, което беше минало от тогава.

Няма да тръгна да го описвам с думи, но това, което гледах, беше просто невероятно. Наскоро бях много приятно изненадан от концерта по случай 20 годишнината на групата, за който предполагам са се готвили много специално и половината от който беше под съпровод на оркестър. Но… Концерта в Букурещ, не знам дали заради това, че беше същото нещо, на което аз бях предния ден, или заради това, че подбора от по-силни песни, но буквално успя да ме отвее. Изпълненията бяха превъзходни. Е, не всичко беше идеално — видеото си е монтирано от румънската телевизия, и затова докато John Petrucci свири соло от над минута-две, камерата се изрежда върху всички членове от групата, но не и върху него. Звука предполагам е взет наготово, както е бил смесен за самия концерт, така че на места, особено първите песни, не звучаха особено добре, но някъде след третата, просто почваш постепенно да изпадаш в някаква магия. По-спокойните и по-разнообразните песни звучаха много по-добре.

Концерта включва наистина невероятно изпълнение на Lines in the Sand, на каквото ние в София не успяхме да се насладим. Същото важи и за Scarred, The Great Debate и Learning to Live, както и за Through My Words и Fatal Tragedy като дружки на Strange Déjà Vu. Да не говорим за пребиването на James LaBrie по средата на The Killing Hand — за нас нас нямаше такива неща!

Е, и ние определено не можехме да се оплачем от подбора на песните, който бяха направили за нас. Аз лично се радвам, че чух Misunderstood, която звучи по-добре на живо от The Great Debate, както и страшното изпълнение на Take the Time с откъси от песни на Rush, което на румънците им е било спестено. Вярно, аз Rush никога не ги бях слушал, но тази част от края на концерта още тогава ми се запечати в съзнанието, и всеки път когато си слушам тези песни на Rush си спомням за него.

Другото, което си заслужава много специално внимание на това видео е Home — която за мен беше най-хубавия момент на концерта в София, след този, в който осъзнах, че ще ни бъде изсвирена Six Degrees of Inner Turbulence, и то цялата. Колкото до последната — е, като цяло не мисля, че може да се мери с изпълнението с оркестър от юбилейния им концерт, но имаше места, на които беше по-силна и дори се разчуствах, а и обстановката, осветлението, всичко беше същото, каквото беше тук в София предния ден.

Към концерта има и допълнително DVD, от което един час е изцяло на български език — на него е включен филма, който bTV направиха за посещението на Dream Theater тук. Още нещо, което ми върна спомените за тогава. А между другото, намирам за особено забавно да гледаш физиономията на Слави Трифонов и Ники Кънчев на DVD на Dream Theater — нещо което човек трудно би могъл да очаква, че може да види някога. А иначе, прави добро впечатление, че въпреки фактологическите грешки във филма, в надписите на английски за щастие те липсват, и не могат да ни се смеят много-много.

Изключително много се радвам, че решиха да издадат точно този концерт. Той включва всичко това, което ме остави зашеметен тогава за дни, седмици, ако не и месеци, заедно с всичко онова, за което тук не остана време. Понеделник беше един хубав ден за мен, макар и не колкото онази сряда тогава.

01011001

nospam@example.com (Милко Крачунов) — Sun, 23 Dec 2007 22:07:14 +0200

В момента съм слисан и във възторг. Днес бях изключително приятно изненадан. Преди няколко месеца четейки си форума на Mike Portnoy научих, че Ty Tabor ще пее в новия албум на Ayreon. Тъй като много от нещата на Ayreon са ми сред любимите, веднага бях на сайта им, попиващ информация. Бяха решили да изтормозят феновете още повече с игра „познайте вокалиста“ и бяха анонсирали трима от тези, които щяха да ни зарадват с гласа си в новия албум. С изключение на вокалистката на Epica, за никой не знаех абсолютно нищо, някои имаха красив глас, но общо взето не бях особено впечатлен, ентусиазма ми спадна и забравих изобщо за съществуването на този албум.

До днес. Преди няколко часа разбрах, че е записан, готов за издаване и вече дори се среща в Интернет. Не можах да сдържа любопитството си, и веднага се разходих до Wikipedia. В общи линии, седях с ококорени очи няколко минути и албума беше поставен на опашката за теглене веднага.

Първото, което ме впечатли беше многозначителното му име „01011001“, звучащо все едно аз съм го кръстил. Не можах да се сдържа и прелистих до списъка с певци. В този момент не знаех, къде се намирам. Списъка ми събра погледа. Някои от по-забележителните имена са Hansi от Blind Guardian и любимия ми Tom Englund от Evergrey. Но не те ме свалиха на земята. След като последните няколко седмици буквално бях почнал да се влюбвам във Anneke от The Gathering и Daniel Gildenlöw от Pain of Salvation, най-малко очаквах да видя техните имена в списъка. Да не пропускам Floor Jansen от After Forever и самия Jørn Lande, чийто глас много обичам. В албума присъстват и имена като Michael Romeo от Symphony X и бившия клавир на Dream Theater, Derek Sherinian.

Имената на песните също са любопитни, както и цялата история на пръв поглед. Да, точно така, има песен, която се казва E=mc^2.

Предупреждение: По-надолу може да напиша неща, които нетърпеливите да чуят албума не искат да научават предварително.

Виж цялото съдържание

Акустичен концерт на Балканджи

nospam@example.com (Милко Крачунов) — Tue, 04 Apr 2006 10:58:25 +0300

Тази вечер Балканджи бяха решили да ни зарадват с един страхотен акустичен концерт. Бяха се подготвили много сериозно, за да направят запис, така че очаквайте скоро да може да го видите на видео. Имаше две камери, че дори бяха сложили и два микрофона за публиката. А тя беше многобройна, беше почти препълнено. Самия концерт беше невероятен, не бих могъл да го опиша, който е дошъл — дошъл. Атмосферата също беше страхотна.

След почивката всички видяхме истинския смисъл на думата “unplugged”, когато тока реши да спре и две песни ги слушахме почти целите без ток. След това решиха да ни изсвирят една „китка“, която почна с любимото им лунно хорце, след което продължи с една песен, която от много дълго време повтарям, че трябва да изсвирят — „Таз’ любов“, която бяха поумешали с едно хорце.

Единственото лошо беше, че свириха доста малко. За първи път толкова силно ми се искаше да свирят още. Още много.

Christ 0

nospam@example.com (Милко Крачунов) — Sat, 25 Feb 2006 02:02:23 +0200

Без дори да подозирам, Vanden Plas са направили нов албум, който се очаква да излезе края на април месец. Историята в албума е вдъхновена от „Граф Монте Кристо“.

Аз вече се сдобих с него, и в момента му се наслаждавам. Това, което са направили от Vanden Plas наистина много ми харесва. Албума е много силен. Препоръчвам го на всички. Във версията, с която аз съм се сдобил, има и тяхна интерпретация на „Gethsemane“ на Andrew Lloyd Webber.

Покрай него се върнах и на някои по-стари техни неща, които отговарят по-добре на настроението ми в момента, от които ми дойдоха някои идеи, за които за момента ще си замълча.

Operation: Mindcrime II

nospam@example.com (Милко Крачунов) — Wed, 22 Feb 2006 23:52:45 +0200

Преди малко се сдобих с продължението на „Operation: Mindcrime“ на Queensrÿche от 1988-ма. Историята в него се развива 18 години след влизането на Ники в затвора, и събитието се движи около желанието му за отмъщение. Като гости учавстват Рони Джеймс Дио в ролята на д-р Х, и Памела Мур в ролята на Мери.

В момента го слушам за втори път. Не знам дали ми харесва, или не. Определено не е толкова зле, колкото очаквах — харесва ми повече от последните ужасии на Queensrÿche. Но не мисля, че е добро продължение на първата част. Все пак, трябва да го послушам още малко, за да дам по-добра оценка. А и още не съм обърнал внимание на историята.

Доволен съм от представянето на Дио.

Andromeda - “Chimera”

nospam@example.com (Милко Крачунов) — Sat, 04 Feb 2006 14:45:11 +0200

Днес се сдобих с новия албум на Andromeda и в момента го слушам.

За сега ми харесва повече от предните им два албума. Малко е по-тежък.

Бих казал, че си бях търсил точно нещо подобно да слушам сега, и този албум ми дойде много добре.

Препоръчвам ви да го чуете, дори да не сте любители на музиката на групата.

“Periscope” е много добро начало за албума. “Inner Circle” и “Blink of an Eye” са също доста силни композиции. Харесах си и скритата гатанка.